Статии

     "Райна Кабаиванска е кралица във всеки инч!" (Дъглас Уот)

     "Кабаивнска е необятна - всяка нейна роля прилича на фреска на прочут художник." (Джон Роди)

     "Райна притежава таланта на Магда Оливеро и Клаудиа Муцио да се преобразява на сцената и успя да възроди веризма от неговия упадък." (Джорджо Гуалерци)

     "Трябва да призная, че никога не съм имал възможността да гледам на оперната сцена такава истинска Шекспирова героиня - очарователната Дездемона и една така блестяща драматична актриса, която е овладяла до съвършенство тайните на оперното изкуство ." ("Съветска култура")

     "...една безупречна певческа линия по тембър и богатство на цветове, придружена от първокласна музикална интелигентност, от едно сигурно чувство за стил и безпогрешен вкус, които проникват и се преливат в лъкатушните гънки на фразата, осланяща се на промъкващата се нежна игра на нюансираните модулации, отразяващи се така силно на финото обаяние на "пианото" и "пианисимото", както и на сигурността на височините - звучни и с чуден тембър." ("Discoteca", 1973, Джорджо Гуалерци)

     За "Травиата" прeз 1974
     "Разбира се, когато Виолета е Райна Кабаиванска, очарователна дама и неповторима актриса, не възникват трудности нито за режисьора, нито за художника...Пълно единство между намерение и осъществяване в трето действие. Това беше наистина незабравимо изпълнение!..." ("Opera", 1974, Джорджо Гуалерци)   

     "...Райна Кабаиванска - главна героиня на сценичния и вокален план...
     ...Райна Кабаиванска беше истинска героиня на спектакъла като актриса и блестяща като певица. Нейното пеене, наситено с драматизъм, обхваща една рядка гама от вокални модулации, даващи на персонажа възхитителна автентичност ."("Il Resto del Carlito", 1974, Адриано Кавики)

     "... Отнася се за главната героиня...
    Това е Райна Кабаиванска, изискана актриса с интересен глас. В гласа ù - чудни нюанси на носталгия ясна дикция и изразителност в борбата и в мъката, вълнуващи трепети в моментите на силни чувства, умения да придаде трудната подвижност на болната и интелигентност да изрази неравенството в обещството. " ("Il Giorno", 1974, Аруга)

     За "Трубадур" през 1978
     "...Райна Кабаиванска, която владее своя светъл сопранов глас с виртуозна лекота и притежава цяла гама от цветове - от сребристия, ликуващ тон до замиращата бледност - придава на образа на Леонора човешка близост, богата на внушения..."("Salzburger Nachrichten",1978,Макс Кайндл-Хьониг)

     "...За Райна Кабаивнаска бих отредил къто девиз на хералдически герб: "Във всяко нещо и в най-малката подробност необятна"...И през времето, когато не пее, тя все пак винаги изпъква с жест или с лицеизраз. Достатъчно е да мръдне малкото си пръстче и да свъси вежди, за да привлече вниманието на публиката. Пее с голяма техника; някои вокални препядствия преодолява с труд, но ги побеждава; обича "пианото" и "пианисимото". Дяволито промъква за по-голяма изразност най-виртуозното и най-неочакваното. Тя е най-превъзходната актриса-певица на нашите дни - винаги малка и необятна!" ( "Week-end",1979,Челети)

     За "Манон" през 1981
     "Спектакъл, какъвто от години не сме гледали в Италия!" (Теодоро Чели)