През 1978 Кабаиванска е поканена от Херберт фон Караян да изпълни партията
на Леонора в постановката на "Трубадур" във Виена. Двете звезди
се радват на дълго професионално сътрудничество. Следващата година певицата
получава австрийската награда "Златна роза". Заради огромните си постижения
като Тоска, Бътерфлай, Манон Леско тя е удостоена с най-важната награда
в кариерата си - "Златен Пучини"(след М. Калас през 1978 и
Рената Тебалди през 1977).
През 80-те години сопраното обогатява
репертоара си с нови роли - Манон(Масне), Весталката, Фауста, Елизабет("Робърт
Дявола"), Армида, Хана.
През 1990 тя получава наградата на Академия
"Медичеа". През 1993 Райна Кабаиванска има феноменален успех
в операта "Делото Макрополус" на Яначек в Торино. Италиански
критик пише: "Тя не е просто дива, тя е родена дива!". През
1995 певицата получава наградата "Абиати", а през 2000 - "Един
живот за музиката". Тя е обявявана 5 пъти за най-популярна личност
на Италия и 2 пъти за музикант на годината.
През 1997 Райна Кабаиванска прави своя дебют
в киното, участвайки във филма "Un bel di vedremo", режисиран
от Ичикава. Сценарият е написан специално за нея.
Днес Райна Кабаиванска води майсторски класове в Италия,
България, Испания и Франция. Тя е професор в италианската академия "Чиджияна".
Много от учениците ù правят световна кариера.
НА 15 ДЕКЕМВРИ 2004 ОПЕРНИЯТ СВЯТ ОТБЕЛЯЗВА
70-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ВЕЛИКАТА ОПЕРНА ДИВА РАЙНА КАБАИВАНСКА. Както
казва тя самата: "Изкуството и музиката даряват вечна младост!"